Аз съм млад човек, мъж, на 27 години с 8 години трудов стаж. Не съм се задържал на една работа, поради ред причини, една от които, може би най-големият ми проблем е, че имам самоуважение. Не относно работата, която върша, народа е казал „срамна работа няма“, но по-скоро към себе си… да го кажем с други думи, имам нетърпимост към клинични тъпанари, комплексари и всезнаещи компетенции. Мамините и татковите синчета също не ги харесвам, но ги разбирам. Защо да работиш, като има кой да те храни и глези…
Накратко за мен: от сравнително малък град съм, завърших местно школо и забегнах към Варна, където трябваше да търся работа и усъвършенстване. След шест години и Варна ме отритна, та се оказах лъкатушещ между Слънчев Бряг и Пампорово (истински рай за някои…) Тъй като споменах усъвършенстване, според мен то предполага да имаш място, което наистина да наречеш свое, така че реших да се установя някъде. След като Варна отпадна като вариант, открих хубава служба в Пловдив и се преместих за няколко дни.
Мисля, че е добре да спомена за трудовия си стаж…
Две години в офис за недвижими имоти. Пуснах си молбата за напускане, направих още 4 сделки и ми прекратиха договора предварително.
Няколко месеца като търговски представител във фирма, в която трябваше да се работи извънредно за благото на местните управители, за сметка на собствениците и Големите шефове (така да се каже, въртяха си далавери).
Половин година шофьор-доставчик в ресторант с клиентела предимно проститутки. Шефовете решиха, че колегата ми заслужава бонуси, за моя сметка и подхвърлиха, че може да не си получа заплатата. Месец след това напуснах.
Обслужващ бензиностанция (не исках нищо да зависи от мен, просто да съм си работник). Три месеца, в който колегите ми започнаха здраво да завиждат за бакшишите, които изкарвам (три-четири пъти повече от тях) и да сменят графиците без мое знание. Управителя си присвояваше стока, обвиняваше някой служител и караше останалите да плащат по 30-50лв всеки месец – липси. След четвъртия месец си тръгнах.
Две години продавач-консултант в магазин за музика и филми. Фирмата фалира, а ние стояхме 6 месеца с половин заплата. Лично изгорях с 1800лв.
Три години в сферата на туризма (зимата – Пампорово, лятото – Слънчев Бряг). Сравнително ниска заплата, но нормални условия за труд, поета квартира и ежедневни препирни с крив шеф (общо двама служители сме и когато търси някой, на който да си изкара яда, съм единствено аз). Напуснах, заради желание за постоянна работа.
Преместване в Пловдив с работа като мениджър маркетинг и реклама. Успешни кампании в радио, вестници и интернет. След третия месец, новоизлюпения управител решава да дава нареждания, които нямат нищо общо с договорките. Вземеш ли си болничен, може да се броиш към напускащите, дори да си най-резултатния служител на фирмата, шефовете никога няма да направят реверанс, за да те задържат, а отпуските са максимум по 4 поредни дни. Като естествено са придружени от по 10-15 работни преди и след отпуската. Поредни. Прехвърлен съм наполовина към обслужващия персонал, с намаление на заплатата, без предизвестие. Напускам след едномесечно предизвестие от моя страна.
… И се започна едно търсене на работа…
Оказва се първо, че критериите за обикновен продавач са се променили и вече почти навсякъде се иска висше образование, или заплатата е в рамките на 500лв. Обявите за работа явно се пишат от тригодишните деца на шефа и любовницата му, а останалите изисквания са просто абсурдни. Но това далеч не е края…
Най-интересното, мили читатели, са интервютата. За един месец ходих на толкова интервюта, че ако ми ги плащаха като надник, въобще не трябваше да работя. Попадах на „рекламни агенти“, които трябваше да се „включат“ с по 200лв, за да си „спечелят статуса“ на такива. Попаднах на две интервюта от по 60 човека… които според който и да било мениджър човешки ресурси, е абсурдно… но най-забавно ми бе в една изключително известна фирма за телекомуникационни услуги. Само споменавам, че стигнах до втори етап на интервюто.
Първият не бе нищо особено, приятен събеседник, разпитва ме подробно за всичко. Първоначално се засмя, като му казах, че в повечето случаи съм попадал на калпави работодатели, но след като му разказах опита си, ме разбра.
Второто интервю бе култово и запомнящо се… с трима мениджъри в един офис. (моля следете моят професионален опит, описан по-горе)
Първо казаха, че няма нищо странно в това работодателя ти да те изрита преждевременно, при положение, че си му изкарал пари и няма да има нужда да дели с теб.
Работата на търговския представител била готина и няма лошо като едни се облагодетелстват за сметка на други.
Личното отношение на шефа не може да пречи на професионалното отношение към работата и развитието на служителя.
След това обясниха как работата на бензиностанция е супер готина и всеки си умира да работи там (не взеха предвид, че причината да се махна е шеф и колеги, а не работа).
Кофти, че така се е получило с музикалния магазин, ама шефа си е виновен, като си избира нерентабилна сфера на бизнес… (ни дума за това как човек се оправя във Варна с по 300лв)
Че защо след три години в туризма и постоянно обикаляне по курорти, в които хората дават пари да ходят, искам да се махна… чудно защо ми се заседява на едно място.
За последната работа бяха красноречиви. Добре е управителя да е идиот и да не си разбира от работата. Перефразирано, но почти буквален превод на думите им.
Въпрос на интервюто: как човек, който има 20лв в джоба и 19.90 сметка, може да бъде убеден, че трябва да си направи още една сметка, да си вземе телефон на изплащане, пък може и таблет? (е, тук вече зяпнах. Споменах им, че заради подобно отношение на служители, не посещавам някои от клоновете им и че според мен най-важно е клиента да остане доволен от обслужването). Опита ми да продам химикалка от 80ст. на жена-кучка, която бърза и няма никакво намерение да си я купува също не бе успешен. Какво да се прави. И на мен не могат да пробутат нещо, което не желая в магазините по принцип… Три дни след това получих мейл със сърдечна благодарност, че съм им обърнал внимание, ама няма да стане мойта.
Всички работодатели са в криза, независимо милионите, които обикновени служители (включително и аз имам принос) им изкарваме. При годишни печалби от порядъка на минимум 1.5 млн лв, се слага таван на заплатите около 700-800лв.
Та питам се аз, мили колеги, безработни и работещи, струва ли си човек да търси тепърва нормален работодател в страната ни или е по-добре да съм от онези, които ги снимат по телевизията пред Лондон Бридж и обясняват колко много обичат България и им е мъчно за нея?
Бива ли вчера да ме извикат на интервю и след 2 часа чакане, да ми кажат, че всъщност за тази позиция имали хора?
